Няма да стане кмет от тебе! ~ Георги Мишев
Един селяндур от Югла доста искаше синът му да стане кмет. Защото по никакъв начин не е неприятно да управляваш цяло село. И тъй като е прелестно, когато те попитат кой си, да отвърнеш: „ Аз съм бащата на кмета. “ Но по какъв начин се става кмет? Трябва да имаш доста пари. Или доста земя. И, несъмнено, да имаш нещо в главата си.
„ Пари се печелят. Ниви се купуват – мислеше си селянинът. – Но по какъв начин да схвана дали синът ми има нещо в главата си? “
Реши, като тръгне на воденицата, да го вземе със себе си. Едно време по водениците се събираше доста народ. Камъните вървяха постепенно, брашното се мелеше с дни и мливарите, като си нямаха друга работа, седяха и си приказваха.
– Ще слушаш добре какво си приказват хората и след това ще ми разтълкуваш думите им – каза бащата на сина си.
Този ден на воденицата завариха единствено един дъртак. Седеше на припек, пушеше с глинена луличка й мустаците му бяха пожълтели от тютюневия пушек.
– Ти си добре… – каза старецът на селянина. – Има кой да ти оказва помощ. На времето и аз по този начин ходех с моя татко по водениците… Като овършеем хармана, натоварим колата, впрегнем воловете и по цяла неделя не се завръщаме…
Подир малко дойде различен мливар. Той седна при тях и стартира да хвали жена си. Била доста работлива, огромна чистница и умеела да готви вкусни гозби – пръстите си да изядеш. Ето че се зададе трети мливар. Зад колата му вървеше завързан прекрасен алест кон. Още неседнал при другите, мливарят стартира да разправя по какъв начин купил коня от един търговец. Как се пазарили дълго, по какъв начин търговецът желал да го измами, само че на края се разбрали, наброил му доста пари и взел коня… Вечерта селянинът попитал сина си:
– Е, казвай в този момент какво научи днешния ден.
– Много неща, баща! Най-напред научих от оня дъртак, че едно време са ходели на воденица, откакто овършеят хармана. Научих още, че един ден, като реша да се бракосъчетавам, би трябвало да диря работлива жена, огромна чистница и да умее да готви вкусни гозби – пръстите да си изядеш.
– Друго?
– Друго, баща, разбрах, че когато си закупувам кон, би трябвало да се пазарувам дълго и да виждам търговецът да не ме измами.
Селянинът въздъхна, помълча малко и рече:
– Няма да стане кмет от тебе! Нищо не си схванал от приказките на хората.
– Защо, баща? Цял ден ги слушах, думица не съм пропуснал…
– Не е задоволително единствено това, момчето ми. Един кмет би трябвало да схваща освен думите, само че и сред думите… Когато старецът с луличката ми сподели: „ Ти си добре, има кой да ти оказва помощ “ – и описа по какъв начин е ходил с татко си на воденица, той искаше да показа тъгата си, че няма деца. А кой каквото си няма, за това обича да приказва.
– Добре, баща, само че другият нали има жена, за какво говореше за нея?
– Той не говореше нормално. Той я хвалеше. Искаше да ни каже какъв брой доста я обича. Навярно към този момент е схванал, че не я обича, и приказва по този начин, тъй като се опасява, че и хората могат да схванат това…
– Да си призная, баща, това не го проумявам…
– Като пораснеш, ще го проумееш.
– Кажи и за третия, с хубавия кон.
– Работата при него е напълно ясна – каза бащата. – Конят е откраднат.
– Не може да бъде! Нали разказваше какъв брой дълго са се пазарили, по какъв начин желал оня да го измами, на края се разбрали, броил му парите и взел коня.
– Точно това е подозрително! Толкова доста думи той изговори, с цел да скрие истината…
Още бащата неиздумал това, на плочника пред воденицата се чул конски тътен. Пристигнала стража и арестувала конекрадеца.
Инфо: www.webstage.bg
